Америка и американците. Русия и русите

В интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски споделя: "Ако бях издател, щях да издам в един том две творби: Кюстин и Токвил." Произведението на маркиз Астолф дьо Кюстин, публикувано през 1843 г., представлява писма от неговото пътуване до Русия през лятото на 1839 г. То бързо е преведено на английски и немски език, което му осигурява известност в Европа. В Русия обаче книгата веднага е забранена и остава така (дори до днешен ден), като става част от легендата поради дълбокия си анализ на т. нар. руски национален характер, представен с ефектен афористичен стил (Балзак справедливо определя Кюстин като продължител на Шамфор относно наблюдателността и Риварол по отношение на остроумието). Вероятно затова въпреки че разглежда чувствителни теми свързани с руското национално самоусещане, книгата все още се радва на голяма популярност (официалният й тираж надхвърля 700 000 копия).

Няколко години преди Кюстин (април 1831 г.) друг французин - маркиз Алексис дьо Токвил - тръгва с параход към Хавър, за да проучи експерименталната демокрация в Америка. Той я избира за лаборатория, където да изследва основния проблем на своето време – как стремежът към равенство може да съществува със свободата. Анализът му относно връзката между законите и институциите в САЩ и американските нрави остава ненадминат до наши дни.

Четени сравнително, произведенията на Кюстин и Токвил (за първи път толкова цялостно достъпни на български) предоставят ясно обяснение както за историческото развитие на двата народа, така и за настоящите им предизвикателства. Те дават поглед върху бъдещето им – макар без славата на Нострадамус, двамата автори притежават много повече сбъднати прогнози от него.

Препрочитайки „Писма от Русия“ от Кюстин установих колко проницателна и пророческа е тази книга.
Емил Чоран, Тетрадки (1965)

Токвил постоянно открива с учудване отличителните черти na съвременна Америка в своето велико произведение.
Артър Шлезинджър