Силуети в синьо-червената мъгла Ч.1

Журналистическото разследване е вероятно най-рискованият жанр в сферата на публицистиката. Политико-психологическите портрети, от друга страна, носат значително по-голяма отговорност за автора. Те могат да направят политиците уязвими и затова често предизвикват гнева им. Това е неизбежно, тъй като публичният им образ се уврежда, а той представлява най-ценния актив за тях. Освен това такъв анализ ги прави "прозрачни" за опонентите и недоброжелателите.

Заради тези фактори изграждането на портрети винаги е било сложно и времепоглъщащо. Основната ми цел не беше да навредя на описваните личности, а да помогна на читателите да се ориентират сред множеството кандидати за властта и амбициозните хора с желание да достигнат до държавното управление. Периодът, в който живеем, предлага повече измамници в обществения живот отколкото истински загрижени индивиди за народа и страната.

В моите портрети представям само частична истина относно обектите на анализа – понякога техните характеристики са изложени повърхностно, така че да не бъдат прекалено отблъскващи нито за публиката, нито дори за близките им. Човешкото достойнство трябва да бъде защитавано дори когато става въпрос за не особено достойни хора; необходимо е също така те да получат шанс за положителна промяна – макар че личното ми мнение е скептично относно възможността това действително да се случи.

През последните години България преживяваше свиване във всички аспекти - сериозната индустрия наследена от социализма почти изчезна, а останалата икономика едва функционира. В хода на така наречените реформи българският народ и нашето общество понесоха много загуби. Имах възможността своевременно да пиша по темата още при появяването на първоначалните признаци на вредоносни действия срещу националните интереси вместо след като всичко вече беше приключило; датировките под всяка статия го доказват.