Автобиография на любовта

Прислушах се към съветите на истинските приятели, които бяха най-близо до мен. Но в крайна сметка, усещането идваше от дълбочината на сърцето ми. Такъв беше характерът ми. Аз бях именно такъв – не само силно чувствителен, но и неспособен да приема мисълта, че мога просто да се откажа от Венетка. Че ще спра да мечтая за нея от този момент нататък. Бях романтик по душа и жестоката действителност ми изглеждаше напълно чужда. Обичах надеждата; обичах я самата Венетка – харесваше ми да говоря за нея и да я сънувам. Всъщност бих казал, че предпочитах болката покрай Венетка пред всяко нежно лекарство с мило име. В душата си нямаше място за друга жена. Разбирах вече, че тя е безвъзвратно загубена за мен, но животът ми бе превърнат в поезия - като стиховете, които четях всяка вечер. Страданията ме изпълваха, но осъзнавах колко благословение е дарът да обичам истински; това беше уникален подарък от съдбата, който само глупав човек би пропилял.

И продължих напред - с мъката си, с агонията и горестта! Но носех със себе си любовта и тъгата на една приказка с надежда! Не може така лесно да се подценява една истинска любов - няма как просто от днес нататък всичко да приключи и болките изведнъж да изчезнат. Истинската любов може единствено да бъде заменена с друга...