Неделна книга. Преживелици

Идеята за създаването на тази книга възникна по време на нашите неделни обеди, които отдавна са се утвърдили като традиция. Те представляват заслужена почивка след натоварените работни дни през седмицата и започнаха да се провеждат през седемдесетте години на миналия век. Тогава бяхме млади, а съпрузите ни Цветан и Данчо все още бяха сред нас и всяка неделя споделяхме трапезата в изискани заведения. След това двете останахме вдовици почти едновременно, но не прекратихме практиката на неделните обеди. Подготвяхме ги с усет за малък празник - менюто първоначално го приготвяше или една от нас, или другата. Впоследствие обаче ситуацията се промени.

Понеже не ми допадаха ястията на Нина (Блага), аз често я канех у дома или пък носех тенджери с храна у тях. Синът ѝ Радослав беше много щастлив, защото можеше да се наслаждава на вкусно приготвеното от мен ястие; майка ми ме е научила как да готвя добре и всеки, който е опитвал храната ми, потвърждава това.

Докато сладко си похапвахме и пийвахме ракийка – понякога имаше и нещо по-специално – си припомняхме общи преживявания и приятели, както и шеги, които правихме един на друг с удоволствие; те отвръщаха със същото добродушие. Всички знаеха за нашето близко приятелство и затова често ни подиграваха. Един колега веднъж каза в шеговит тон, че сме толкова неразделни като Дора Габе и Елисавета Багряна. Отговорихме му, че греши - ние не сме поетеси нито сме свързани чрез мъжете си; свързва ни любовта към литературата и общият ни житейски път в нейния свят. Може би именно тогава идеята за написването на обща книга започна да зрее у нас.