Картички

Ти черпиш енергия от различни източници – било то снимки, пощенски картички, картини, имейли, музика или стихотворения. Те те вдъхновяват и ти извличаш от тях сила, сякаш пиеш вода от извор. Първо освежаваш очите и ръцете си, а накрая отпиваш с осъзнаването, че колкото повече поглъщаш, толкова повече се губи в цепнатините на сухата земя.

Връщам обратно получените картички от приятели с добавени мои мисли.

От Лисабон

На тази наклонена улица...
През целия ни живот събираме мигове,
прекарани заедно в малка кутийка!
Няма време и пространство...

Поглед
(Кристиян Ошер, 1987)
Обичам този дъжд,
който пада навсякъде
и ми носи баланс.
Той притиска плюса и минуса,
даже топлината и студът
получават благородство,
възвръщайки изгубената хармония.
Имам възможността да тичам надолу
по уличката в Лисабон,
която прилича на други тесни павирани улици с край;
като малък светъл процеп като прозорец или
единствено слепи задънени места с два черни силуета
на стари жени по тротоарите,
застанали до стените.
Те са независими една от друга без познанства,
както в много други градове - просто бавно вървящи жени,
понякога спиращи сякаш вечността ги е застигнала.
Харесвам еднаквата миризма на хляб,
която остава след тях;
И може би слабият морски полъх комбиниран със силния дъждовен аромат
когато тичам към края.