Дневник 1966-1998 г./ Т.2

Настоящото издание е уникален исторически документ, в който се комбинират различни литературни жанрове – автобиографичен, исторически и документален. Публикацията на дневници от общественици и политици остава рядкост не само в България, но и по света; за последния век у нас те едва ли са повече от десет. Още по-необичайно е когато авторът едновременно води дневник и пише автобиография. През последните години особено внимание получиха дневниците на Б. Филов и Г. Димитров, които обаче предлагат оскъдна повествователна структура с фрагментарни коментари, оставяйки единствено специалистите да разгадават събитията по дати. Напротив, дневникът на акад. Николай Тодоров предлага детайлно и увлекателно изложение с интересни описания и анализи за период над двайсет години (1975–1998), включително отклонения към времето преди 9 септември 1944 г., както и след това.

В своите записки акад. Н. Тодоров не просто наблюдава събитията, а активно участва в тях с личната си оценка относно националните и международните процеси. Основните тематики в неговото произведение проследяват житейския му път през тези две десетилетия – научната работа в БАН; участия зад граница; основаването на Международния център СИБАЛ; ангажиментите му като учен и общественик в ЮНЕСКО; ролята му като посланик в Атина; председателството на VІІ ВНС; както социалната дейност след пенсионирането си. Всички тези аспекти са представени във връзка с политическата ситуация как вътре в страната така и извън нея – времето на Лев Толстой Брежнев, годините на „перестройката“, промените от 1989 г., както и политическото развитие до 1998 г.

Двата тома четивно преминават като роман, което понякога кара читателя да забрави че чете дневник. Ако можем да направим историческо сравнение, то този дневник би могъл да бъде сопоставен със „Видрица“ от поп Минчо Кънчев за ХХ век.