Тодор Генов: Литературна анкета

В мемоарите си редакторът на вестник „Вик“, който пое публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, споделя много от преживяванията си. Но разказването им в разговор приживе носи своя уникален привкус. Въпреки че беше над осемдесет години, писателят все още притежаваше енергия, която оцветяваше възприемането му на света както преди, така и сега. Създадох книга и се допитах до Института за българска литература към БАН дали биха я публикували в поредицата „Литературни анкети". Отговориха ми, че Тодор Генов не попада в одобрените списъци за анкетиране. Любен Бумбалов, тогава влиятелна фигура в книгоиздаването, също се опита да помогне, но без успех. Направих опити да предложа ръкописа на Съюза на българските журналисти, но резултат нямаше – дори когато бях член на редколегията и шеф на културната секция във влиятелното „Работническо дело“. След това заминах като кореспондент за Прага и книгата остана забравена.

Сега обаче времето изглежда не обръща внимание нито на литературната творба, нито върху журналистическата дейност свързана с редактора на „Вик“. Списание „Везни“ публикува откъси от този позабравен ръкопис и Иван Гранитски ме увери, че читателите ще намерят интересни моменти вътре; освен това той съдържа ценна информация за литературната история и историята на журналистиката. Затова решавам смело да представя анкетата пред публика.

Надявам се бачо Тодор да ми прости! Чувствам как чух басовия му глас: "Драги Коруев, какво направи ти? Защо ме забрави?"
Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев със сигурност не сме.
Тодор Коруев