Човекът е въпрос. Нови стихове

В градския парк
звукът на мобилни телефони
се разнася,
слънцето, като служител,
постепенно се спуска към хоризонта.
Аз си мисля,
че безкрайността
е всъщност съставена
от такива мимолетни дни.
Сутринта
чу се звънтене от пролетните капчици,
по обяд
започнаха да бушуват летни вихри,
а сега в душата ми цари есен.
Младият кестен отсреща
ми намига
с едно-единствено
листо.