Апология на българското

Писането за проф. Александър Балабанов изглежда лесно, тъй като той е споделил всичко необходимо в своите спомени, есета и фейлетони, както и в публицистиката и научните си произведения. Чрез неговите преводи получаваме усещане, че античните автори и немските класици сякаш са писали на български език. Когато се налагало да пише на друг език, той започвал директно на него без предварителна чернова на български; днес обаче трябва да разчитаме на преводачи, за да опознаем творчеството му извън родния контекст.

Когато човек разгледа книгите му или прочете спомените за него, осъзнава колко трудно е да напише нещо ново и истинско за личността му. Самият Балабанов е описал себе си само с няколко думи в стихотворната автобиография. За него ще трябва отново да потърсим информация в справочниците – един бележит българин, за когото трудно могат да бъдат намерени точни думи без изобилие от епитети от богатия ни език. По време на живота му вече циркулираха множество анекдоти и забавни истории около него, които продължаваха да бъдат популярни дори по времето когато учех.

Един особен случай в нашето книгоиздаване беше сборникът със спомени за приятелството между проф. Александър Балабанов и Симеон Радев; все още остава въпросът кой от двамата привличаше повече читатели при представянето й - факт доста необичаен за подобен тип публикации с оглед значимостта им сред съвременниците ни писатели и поети. Ако погледнем страниците на дневниците на Кирил Христов, ще видим какво презрение изпитвал към гологлавия шегаджия - П.П.Славейков или Ал.Балабанов; явно никак не му бе простил във свои остри епиграми "запалени стрели".

Често перото на Балабанов му носело неприятности – упоритостта му при защитавайки собственото мнение чрез печатни медии организирала критицизмът срещу него самия; затова спокойно можем да кажем след думите на основния му противник Кирил Христов: "аз съм най-мразеният човек в България". Половин век след смъртта мю виждаме колко много липсва този блестящ творец у нас – гордост би бил той за всяка страна! Нашият период не успя да произведе интелектуални фигури като Балабанов; само с чаша винце вдъхновение можеше успешно да преведе даже Гьотев „Фауст“. Но не само „Фауст“ представляваше върхово постижение сред неговото творчество – великият Вазов многократно изразявал уважението си към балабанскките преводи на класическата литература.

За написването относно Balabanov нужно е познание и любов към темата; иначе просто няма какво ново де се каже — талантливият автор умее така силно може привлечe интереса към познатий наши класици . Неговото творчество играло ролята почти като копривщенските нощи преди десетилетие - оказало се полезно откритие което крие захаристови шедьоври."