Моята улица/ 39 истории с улици

Историите за улиците носеха в себе си особен магнетизъм, който ни държеше в състояние на възбуда дълго време. Разкривахме факти за градовете, които никога не бяхме предполагали - например, че циганките във Вършец познават най-добре улиците, тъй като ги метат. Картата на България се трансформираше и определени места започваха да изглеждат по-плътни - Козлодуй стана любим за нас, защото местните хора открито говореха за своя град; от друга страна, Копривщица ни натъжи с това как голямата история задушава малките проблеми и как въпроси като лошото качество на водата остават нерешени, а децата страдат от зъбни заболявания... Да заявиш "това е моята улица" се оказа доста смело изказване.

Лично аз намирам тези разкази да предават много повече за страната ми от повечето статии в българската преса през годината. За разлика от медийните публикации обаче, те не викат агресивно; говорят тихо и понякога даже шепнат. Може би именно затова желая да ги споделям с повече хора. Манол Пейков, издател на ИК Жанет 45