Пяната на дните (ново издание)

В творчеството на Борис Виан думите излизат извън обичайните си рамки, а предметите притежават собствена същност. Стъклата, които са се счупили, сами се възстановяват; някои облаци ухаят на захар и канела, докато други напомнят за кориандър и билки. Тортите издават звуци като грамофонни плочи, вратовръзките не искат да бъдат стегнати, а змиорките и пъстървите бродят през водопроводните тръби с цел да достигнат до туби с паста за зъби - тяхната любима храна. Ъглите на стаите плавно закръглят формата си под влиянието на определени джазови мелодии, а пианото произвежда коктейли... В този сюрреалистичен контекст процъвтява любовта между Колин и Клое. И когато Клое заболее, е съвсем логично страданието й да произтича от водна лилия, развила се в белия й дроб; лечението също е свързано с цветя. Докато тя постепенно отслабва, стените все повече приближават една към друга, прозорците намаляват размера си и светлината угасва...