Огън

Преди повече от седем века, в степите на Мала Азия, скоро след като монголците свалят селджуките и техните места са заети от множество тюркски княжества, започва битка за душите и телата на местното население. В нея участват идващите от изток "дръпнати очи", рицарите тамплиери от запад, опитващите се да оцелеят византийци и известните асасини от Аламут. Изненадващо победител в този конфликт стават дервишите-суфии, които приемат бягащите селяни в своите обители – сред тях е и главният герой на романа Юнус Емре (1238 – 1328). Семейството му страда под „адски огън“, който продължава да го мъчи докато той търси изчезналия си син Исмаил. Подобно на Руми и Хаджи Бекташ, Юнус използва най-силното оръжие - словото - в борбата за сърцата на хората. От думите му, посветени на Възлюбления, възниква огън; неговият пламък бързо обхваща цяла Анатолия и Румелия чрез поезията му. През вековете хиляди стихотворения достигат до нас благодарение на хора, ангели и дори риби, разпространявайки топлината им през суша, въздух и вода.