Тунел към изгрева

В своя втори роман, озаглавен "Тунел към изгрева", Лъчезар Ангелов ни потапя в изключително живописно описан свят, видян през погледа на художник, който е загубил скъпите си хора. Той среща Мойрите и се опитва да избяга от себе си, търсейки отново смисъл в съществуването чрез безнадеждни автопортрети или символиката на крилете на албатроса. Това е пространство, което преминава през тунела на живота — често мрачно и черно като дъга, лишена от всичките си цветове заради преживените моменти. Свят, където идването и заминаването носят с тях неразбираема универсална тъга; именно тя е най-интензивното чувство и може би най-характерното за човека. Пространство без присъствие на хора и мечти, което те сблъсква с непосилни загуби и странни случайности – предизвикателства, които водят до осъзнаване в края на тунела: че все пак притежаваш силата да летиш като албатрос над необятния океан. И така можеш да полетиш.