Любов и черна магия.Тибетски загадки

Една вечер, дълго след като слънцето беше залязло, аз и приемният ми син Йонгден седяхме пред палатката на вожда и пиехме чай с него. В този момент чухме звука от конски галоп. Домакинът ни изостри слуха си.
— Конник... Животното е силно натоварено — забеляза той, използвайки своя фин усет да определи дали става въпрос за кон, който е избягал от стадото или такъв, язден от някого.
След малко пред нас се появи млад мъж, който скочи от гърба на едно задъхано животно. Той помогна на момичето, което бе седяло върху коня, да стъпи безопасно на земята.
— Нуждая се от два бързи и здрави коня — каза спешно той на нашия домакин. — Имам пари – ще платя колкото поискате.
— Утре можем да обсъдим това — отвърна Гараб. — Нощта идва; пренощувайте тук при нас.
— Благодаря ви — каза ездачът, — но трябва да тръгнем веднага. Преследват ни! До сутринта трябва да достигнем до един далечен стан при мои приятели… След кратко колебание добави: — Аз я отвличам! Тя е съгласна...