Цар Симеон

Симеон Велики е български монарх, който е управлявал страната от 893 до 927 година по време на Първата българска държава.

Успешните му военни кампании срещу Византия и сърбите водят до временно разширение на територията на България, обхващаща значителна част от Балканския полуостров и установяване на влияние в Югоизточна Европа. През царуването си Симеон достига върха на политическата, военната и културната мощ на България: тя има достъп до три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; Симеон Велики притежава титла и статус, които са равностойни с тези на византийския василевс. Той става вторият владетел след Карл Велики, който получава титла сравнима с тази на византийския император; Българската църква печели автокефалност; страната се утвърдява като духовен център за славянските народи; вторият български град – Велики Преслав, се трансформира в един от главните културни хъбове в Югоизточна Европа и неговото величие започва да конкурира това на Цариград. Периодът под управлението на Симеон е известен като Златния век на българската култура, когато настъпва значителен културен напредък.