Като земята

Мария Радулова, родена през 1929 година, преминава през редица трудности – от беден живот в село до война и сложни следвоенни години в София. На 21-годишна възраст се омъжва за музиканта Цветан Радулов, а след една година на бял свят идва първата им дъщеря Йорданка. Дълго време Мария посвещава усилията си на грижите за детето и домакинството, но това не удовлетворява творческата й натура.

Поезията винаги е била част от живота й, но тя започва да пише едва след като навършва 30 години. Скоро по-късно постъпва на работа в металургичния комбинат „Кремиковци“ като кранистка в леярния цех. Влюбена е във величието на течния метал и тази страст, съчетана с обичта към поезията, я съпътства до края на живота й.

През 1965 година семейството посреща второто си дете - Росица. През 1974-та баща им печели конкурс и двамата заминават за Германия за шест години; обаче партийният режим забранява на Мария да ги последва. Тя насочва вниманието си към четене, писане и обществена активност. Участвайки в поетични рецитали с известни личности като Дора Габе и Станка Пенчева, става лауреат на много литературни конкурси. Стихотворенията й започват да намират място в списания и сборници, а тя добива популярност под прозвището „Кремиковската поетеса“. За нея е заснет документален филм и Давид Овадия предлага издаването на нейна стихосбирка; тя обаче отказва от скромност.

С гордост Ви представяме нежната и вдъхновена поезия на Мария Радулова; последното й стихотворение "Като щурец", написано когато е вече 89-годишна, отлично улавя духа й – един тих човек със състрадателно и великодушно сърце.