Там, където свършва морето

Разказите в първия сборник на Зарина Василева, озаглавен "Там, където свършва морето", са едновременно леки и ефирни като сапунени мехурчета, но същевременно дълбоки и наситени с реалност. Те предизвикват размисли за живота, държейки читателя здраво стъпил на земята. В тях се усеща желанието да плачеш и да се усмихнеш едновременно, а също така напомнят за надеждата в добротата и човечността. Думите на Зарина имат тежест; те действат като клавишите на пишеща машина, които записват многобройните човешки съдби с мастило върху страниците. Тези разкази оставят следа у теб и те пречистват.

Според Деян Енев творбите ѝ разглеждат критични житейски ситуации чрез теми за преходното и непреходното, видимото и невидимото. Животът не позволява героите ѝ да бъдат оценявани повърхностно – парадоксално е как тъгата може да генерира светлина.

В своите деветнайсет истории Ива Спиридонова успява да намери отражение в главните персонажи не само защото ги познава отдавна или по сходство, а защото всеки един от тях носи част от нейния опит. Макар имената им да са различни и животът им несигурен - щастлив или нещастен - тя помни всичките их срещи до момента в книгата. Това произведение представлява урок за всички нас относно важността на човечността: как трябва да сме хора през целия си живот – приемайки другия такъв какъвто е.

Всички можем да попаднем под внимание или осъждане; всяка една история служи като важно напомняне – нашият път би трябвало винаги да води към опити вместо болка; думите ни следва да вдъхновяват радост вместо тъга; жестовете ни трябва da строят мостове вместо пропасти."