Жив

Романът „Жив“ не е просто поредната творба за война; в него се усеща пулсът на живота с всичките му страхове, ужаси, малки радости и философски разисквания.

Какво може да обедини художествения свят на филма „Коса“, романа „По пътя“, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съществуват бунтарската жажда за свобода и гневът, произтичащ от жестокостта около нас? Как можем да разкажем история, когато смъртта е буквално пред очите ни? На тези въпроси отговаря Емил Тонев чрез своя роман „Жив“. Той го прави с всеотдайност и удоволствие като разказвач, който пресъздава житейските преживявания на едно поколение български хипари и добродушни грешници. Отговорите идват без колебание - със споделена доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик)

„Жив“ привлича вниманието ми благодарение на детайлността си и начина, по който комбинира личното с историческото. Това не е само още една книга за войната – в нея животът живее с всички свои терзания, страхове, малки щастия и дълбоки размисли. Персонажите са автентични хора с рани както физически, така и душевни.

Особено впечатляващо е как Тонев играе със времето – то присъства като абстрактна концепция но също така представлява неизменима реалност, която оформя съдбата на героите. Миналото тежи върху тях, но носи със себе си смисъл. Описанията му са кинематографични и плътни до такава степен че почти могат да бъдат усетени; всяка сцена ни потапя в един свят, който макар изпълнен с ужас от войната остава богат на поезия и дълбочина.

Това е роман за живота – този живот продължава винаги напред дори след най-тежките бурии.