Съзерцание на безкрая 2016-2023

В новата си творба „Съзерцание на безкрая“ Иван Гранитски наблюдава света и хората от перспективата на поет-философ. Като човек, ангажиран с кауза и притежаващ широка ерудиция, той естествено се насочва към древната философия от времето, когато тя все още не е отделена от митичните нагласи, използвайки образи и мисловни модели, присъщи за архаичния човек.

В множество свои поеми душата търси своя Път – важен архетип в старото мислене. Този Път може да бъде предначертан, но не задължително детерминиран. Неговият курс и край зависят от личния избор на индивида: дали ще се отправи сред звездите или при лодкаря, който вече го очаква.

Душите, които се роят в безкрайността, несъмнено са вдъхновени от орфическата и питагорейската концепция за безсмъртието. Висшата цел на пътуването на орфическата душа е да достигне до звездите и да наблюдава техния танц. Гранитски явно е привлечен от това философско учение; затова не е случайно наличието на теми като безсмъртието на душата, превъплъщенията ѝ и магическият смисъл на числата в неговите произведения. На финала истинската душа ще заеме място на вечната трапеза сред другите герои и богове.

Професор Иван Маразов