Житейска хроника. Пътят на един учител през два века от Враца до Видин

Владимир Т. Иванов е роден на 7 април 1872 година в град Враца, в семейството на известна лечителка (хекимка). Образованието си получава в различни училища във Враца. През учебната година 1890-91 започва да работи като учител - първоначално в село Ковачевица, Ломска околия, а след това последователно в селата Три кладенци, Стубел и Липен от Фердинандска околия, Малорад и Връв от Оряховска и Видинска околия, както и Голямо Пещене и Неговановци. Завършва кариерата си в град Видин. Учил е педагогика в ломското педагогическо училище и полага държавен изпит за учителски права в Кюстендил.

Той е съвременник на шест войни и участва активно като санитар по време на две от тях – при Чаталджа и Чанта, обслужвайки IV дивизионна болница на VI бдинска пехотна дивизия. По време на избухването на холерата през 1912 г., той помага за справяне с епидемията сред българските войници.

В своя ръкопис "Житейска хроника", който обхваща повече от двадесет години (1915-1927), той систематично описва наблюденията си върху "десет села, пет околии и три окръга" в Северозападна България за почти 65 години: образование, животът на общините, политически конфликти между властите из селата, войни както и личните му преживявания - приятелства разочарования; публикувал свои творби във17 различни издания София ,Враца И Видин . Това представлява дълбок поглед към българската действителност през края на XIX век до началото на ХХ век.

Умира на 2 юли 1946 година във Видин.