От върха на перото

Наистина ли е възможно човек да се адаптира към низостта толкова бързо, че да загуби стремежа си към съвършенството, за което е призован от своя Творец? Как нашият език е свързан с красотата и духовността? И как откритията на красивото могат да върнат радостта в живота и да осветят пътя ни? Това са само част от въпросите, които разглежда тази книга.

Читателите определят Ивинела Самуилова като автор с уникален стил, който умело и леко пише за важни теми. В романа „От върха на перото“ тя ни води до най-дълбоките източници на личната и националната ни жизненост. Освен вдъхновяващото послание, книгата деликатно напомня за задълженията ни към бъдещето на децата.

За да избяга от мрачните мисли, предизвикани от ежедневието, познатата героиня от „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“ решава да посети любимия си Търновград. Там планира да изучава стенописите в Арбанашките църкви във връзка с проекта си за светостта. Обаче случайна среща с обява за уроци по калиграфия я подтиква да подобри почерка си. Срещайки възрастния калиграф Владимир, тя започва неочаквано дълбоко духовно пътешествие. Краснописането не само ще обнови душата й, но също така ще я заведе при тайнствата на старобългарската литература.

Старопрестолният град има още много изненади в запас за младата богословка; тя става част от училищна инициатива по повод 24 май. Поканена от директора г-н Болярски участва в обсъждането на открит урок относно стила "плетение словес" характерен за Търновската книжовна школа – участие, което я прави съпричастна към идеята му новаторски подход "по лепоте", използван някога от старите писатели. Ентусиазмът на физика Болярски и неговият оригинален начин на преподаване б quickly увлекателни и двамата лесно намират общ език; става очевидно че физиката и метафизиката представляват две страни на една монета - битието на човека жадуваща смисъл в земния живот чрез красота добрина и радост.

Ако желаем истински разбиране относно човешката природа трябва първо да проучим света около нас през призмата на светците.

Габриел Марсел