Като вятър, съшит със земята

В историческите пластове на времето се крият удивителни събития, които най-често разказват за жени. Илария Тути излага наяве вдъхновяващата и героична история на две от тях.

Септември 1914 г., Лондон.

„Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да практикуват тази професия. Особено аз: майка, а не съпруга, с италиански корени и платих цената за нерешителността на родината си в тази война, която вече взима живота на много хора.

Когато една вечер получих неочаквано посещение, осъзнах, че отговорността ми надхвърля личните интереси. Съдбата на дъщеря ми и амбициите на множество други жени зависят от моето решение. Флора и Луиза са лекари с куража и въображението да пренесат мечтата за равенство отвъд всякакви граници.

Поканата им към мен е като заклинание – тъмно по своята природа. Да последвам тяхната инициатива за откриването на първата военна болница в Париж под управлението само на жени е едновременно безумие и необходимост. Заради нас самите, тези които ни обичат и нашето призвание. Това представлява истинска революция за мен; а всяка революция носи със себе си поне едно предателство.

В Париж, далеч от малката ми дъщеря и често срещана с недоверието на мъжете-солдати, които лекувам, пак поглеждам ръцете си. Те може би не треперят физически, но вътре в мен бушува ураган.”

„Като вятър съшит със земята“ представя забравената хроника за първите женски хирурзи - пионери в областта си - които били лишавани от възможността да работят в операционната зала и решават да основат военна болница във Франция под свое управление. Но това е също така историята на пациентките им – жени без надежда при входа na този нов свят; те намират шанс за нов живот или изкупление там.

„Илария Тути е талантлив разказвач — тя изгражда скулптури и рисува картини върху най-дълбоките аспекти човешката душа.“ - Corriere della Sera