Кадифе и шкурка

Не веднъж съм имал повод да пиша за Радослав Игнатов и дори да предговарям негови творби. Намирането на ключ към такъв автор не е лесна задача, но всяка нова среща с него носи утехата от откритията и осъзнаването на пропуски. Това важи напълно и за настоящата книга, която представлява единство, обединяващо познати и непознати текстове. Тя може да се определи като равносметка – опит да се подчертаят основните теми в поетичния свят през времето. От друга страна, книгата притежава монолитност – цялостен вид, тъй като включва характерни черти на утвърдения стил на автора и променящите се перспективи за света и човека.

Когато обобщавам най-забележителната особеност на това творчество, стигам до заключението, че то е изграждано като фрагменти в контекста на Голямата книга. В нея главният герой е самият Радослав Игнатов; сюжетите служат за средство за помиряване между различните времена преди и след изпитанията със Словото. Не по-малко важно е как Sловото взаимодейства с трансформациите на Аз-а в едно литературно цяло.
Професор д-р философски науки Сава Василев

Радослав Игнатов - поетът, писателят и преводачът - принадлежи към групата български творци, които навлязоха в литературата в края на 60-те години благодарение на университетската инерция от Велико Търново в поезията. Още тогава лириката му впечатляваше със своите издължени стихови редове. Модерният му изказ умело избягва капаните на постмодернизма, който стана популярен след прехода към демокрацията у нас. Книгата "Кадифе и шкурка" предлага дълбочинно потапяне във мъдростта от личния опит – поток от очаквания, надежди и стремежи сред житейските колизии преминават през тъмнината до светлинките.
Професор д-р философски науки Димитър Кенанов