Коприна

„…в крайна сметка ще те целуна по сърцето, защото желая теб. Ще ухапя кожата, която пулсира над сърцето ти, тъй като искам да бъдеш мой. Със сърце между устните ми ти ще станеш част от мен наистина; с моята уста в твоето сърце завинаги ще принадлежиш на мен. Ако не ми вярваш, отвори очи, скъпи мой господарю, и ме погледни - аз съм тук. Кой би могъл някога да заличи този момент? Това мое тяло вече без коприна е твое; твоите ръце го докосват, а твоите очи го наблюдават…”