Митът за Одисей

Моята концепция в "Митът за Одисей" от края на 70-те години относно завръщането произтичаше от личен страх, свързан с предчувствието за разпад и дезинтеграция на социалните и ценностни връзки, както и с упадъка към примитивността. Идеята ми беше подложена на остро присмех, почти унищожителна критика. Тогава станах свидетел как студенти (по подобие на съвременните бодигардове на моите противници) бяха готови да ме нападнат физически заради ретроградните ми възгледи. Нека им бъде простено; важно е само да знаят какво трябва да правят напред.

* * *

„МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“ е най-личната творба, която съм написал и вероятно ще пиша. Това представлява изповед по време на наближаващата ми петдесетгодишнина - един момент, който може да се окаже фатален за човека. Помните ли – именно тогава Одисей започва своето завръщане, а Дон Кихот тръгва към рицарските си приключения? Очаквах бурята, която настъпила впоследствие, но не можех да си представя колко силна ще бъде тя. Само аз зная над две хиляди страници дебати „за” и „против” тези есета, които всъщност са едва 150 страници самостоятелно съдържание. В духа на един западен колега бих искал при някакъв юбилей вместо моите произведения да бъдат публикувани три или четири тома със статии срещу мен; това би ме направило много по-доволен!

***

Без желание да звуча арогантно, смятам че книгата ми и дискусиите около нея скоро ще получат истинска оценка. Цветан Тодоров преведе част от тази моя книга в списанието си в Париж; чувал съм спекулации че още тогава тя привлякла вниманието на интелектуалци в Западния свят. Убеден съм, че след като преодолеем повърхностния нихилизъм спрямо периода на тоталитаризма, времето за тази книга определено ще дойде.
Тончо Жечев
Болки от текущото Летописи 1995 г."