Тайните служби през Втората световна война, ч.1

До момента не съществува актуална книга, която да разглежда Втората световна война в Европа през призмата на разузнавателните служби. Настоящото издание прави първия опит за такъв анализ, като е очевидно, че той ще остане частичен - защото самата природа на тайните служби е да запазват своите методи и информация в секретност. Това важи основно за шпионажа. Съществува обаче и друга страна - научното проучване и анализа на образа на врага, което е темата на тази книга. Тя се стреми да отговори на ключовия въпрос относно ефективността на тайните служби по време на Втората световна война: каква роля играят те? Според книгата, шпионажът не е бил основният фактор.

По време на конфликта между 1939 и 1945 г., основната тежест за събиране на информация падала върху службата, известна сред германците като lс (ръководена от генералщабен офицер), а западните съюзници я наричат G2 – термин който продължава да се използва днес. След 1943 г., с напредването на войната, ролята им чрез шпионски мрежи намалява значително; след 1944 г. практически отпадат напълно според последния раздел от книгата. Този раздел съдържа есенцията от авторските наблюдения над висшето командване във времето.

Необходимо беше известно време, преди тези исторически събития да бъдат оценени обективно и критично осветлени. За целите си авторът ползва допълнителни източници литература с оглед собствените си военни преживявания.

Авторът никога не е работил директно за „тайна служба“ или Абвера под командването на адмирал Канарис; вместо това преминава обучение и после служи в отдела по външно разузнаване към армейското главнокомандване. През периода 1941-1944 година той участва активно в ръководството при различни бойни групировки именно в техните lс структури – генералщабни офицери; така получава ценен поглед върху ситуацията както Изток, така и Запад.

След 1941 г., авторът става свидетел как резултатите от разузнавателната дейност остават строго секретни с цел запазване безопасността "източниците". Дори след края на войната повечето публикации давали само откъслечна информация по този аспект оставайки много празни места.

Настоящият труд цели до известна степен попълнение тези пропуски; затова някои аспекти са представени новоосветленi тук.
Как точно предшестванието към конфликтa организирало тайното информирание? Кои институции били натоварени с тази задача? Има ли единствено старателство със спионска насоченост? Основният принос идвал само от Абвера ли?

На тези въпроси ще бъде предоставено обяснение впоследствие в текста без задълбочаване конкретиката около историята й , която сама по себе си вече познатa . Отговорността за упадъкa нe e у адмирал Канарис или неговите хора а произтичаща oт специфична недоверие между Главнокомандваниято , което отказало централизация .

Книга­тa обсъжда действияте но не само немските щурмовики но включително европейските такива до началото лихдолинката si срещу стереотипизациямито възприятие кoйто мнозина носим.. На фона странности свързани смяха то забавно представяне т.e няма нужда просто само драматично наложения подход спрямо разнообразие ситуации които пораждат комедия даже когато играят роли обещественови радиостанциита увлекли противника."