Българските общности в Чехия и Словакия: Минало и настояще

Изследването на историята и културата на българските етнически общности, независимо от местоположението им в чужбина, е изключително важно и допринася за разширяване и уточняване на познанията относно идентичността на българския народ.

Първите българи, които се установяват в Прага, са студенти, заминали да учат там през началото на втората половина на XIX век. Скоро след това те започват активно да организират своя социален живот. През 1863 г. в Прага се основава тайното сдружение „Побратим" между българи и чехи. След това, през октомври 1880 г., същият град става дом на дружеството „Българска седянка", основано от българските студенти.

По време преди Втората световна война и по времето на германската окупация в Чехия (започнала на 15 март 1939 г.), колонията от българи вече включва значителни групи градинари. Те пристигат след Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война, а някои идват през икономическата криза у нас около 1928-1929 година. Повечето от тях произхождат от Северна България - области като Велико Търново, Русе, Габрово и Ловеч; принудени са да търсят работа в Чехословакия.

Пристигайки в Братислава, много от тези градинари решават да останат да работят главно около столицата или другите големи градове в Словакия. Част от тях обаче тръгват към Австрия за Германия или към Чехия и Моравия за сезонна работа.

В по-големите чешко-славашки градове като Прага, Бърно и Братислава те формират градинарски дружества със занаятчийски характер с цел защита интересите си като професионалисти. През 1951 година всички тези сдружения са закрити и интегрирани във фондацията „Г. Димитров", която е създадена през 1948 година в Чехословакия и има клонове навсякъде там, където живеят значителни количества българи…