За какво говоря, когато говоря за бягането

Какво споделя Мураками, когато обсъжда бягането? Той говори за себе си с искреност и хумор, разкривайки дълбоките си мисли, премълчаното и преглътнатото. Разказва за уроците от житейския опит, писателските усилия и предизвикателствата пред маратонеца. Споменава миналия и настоящия Аз, как времето се изнизва и следите, които оставяме зад себе си. Всеки ден той тича самостоятелно по 10 километра в продължение на години – под звука на стъпките си и ритъма на любимата рок музика; бяга в пустотата както навън, така и вътре в себе си. Час или два от разнообразното ежедневие са посветени на джогинга за физическото тяло, духа и ума му. Освен това всяка година участва поне в един маратон – усърдно съсредоточен върху финала. Не е случайност заглавието да е вдъхновено от сборника с разкази на Реймънд Карвър „За какво говорим, когато говорим за любов“, защото за Мураками бягането представлява страст. То също така служи като метафора както за писането, така и за живота. Вероятно не е целта читателят да обуе маратонки веднага след последната страница; авторът не отправя такова послание. Но безспорно ще бъде засегнат от алегоричната японска мъдрост, скрита в мемоарното есе на този писател бегач.