Любовта идва

"Светлината ме тревожи. Мракът също ми причинява безпокойство." Тези думи трябва да се прочетат наум и на глас, тихо или с голям патос. "И отново чувам как земята узрява..." Препоръчително е да се чете в полумрак, при светлините на сцената, под капките дъжд, завит с одеяло и фенерче, сред природата или в скучни ситуации като опашка, дискретно в метрото, по време на романтична среща или след любовна тъга; в книжарница или сладкарница, през врати и арки, из коридори с ехтящ звук. "Просто се отпусни от всичко. / Отвържи се. Забрави / имената за наречие / забрави собственото си име..." Четенето може да бъде насочено към болен човек, заспиващ или внезапно будещ се; пред весела компания или тъжна обстановка; дори на въображаем приятел, бебе или възрастен. "Човек чувства отчаяние - малък и озъбен,/ търпи мизерията без дрехи и храна,/ затваря очите си и оформя веждите си,/ ръмжи мълчаливо и засажда надежди..." Четете го веднъж, два пъти... десет пъти: "Всички сенки имат скрит смисъл..." В знак на дружба или несъгласие; нещо противоречиво... “Лястовиците са нервни котви,/ случайно разпръснати из небето...” Поезията на Мария Донева служи като прекрасен фон за всеки момент от живота – независимо дали е изпълнен със страхове или чакане – не защото мелодиите й са прости या лесни за възприемане , а защото тя притежава талантливост , честност , човешкост , смело възторжена природа ; триумфално уязвима ("ако живее - ще кърви"); понякога тъгата успява да освободи целия свой мрак трансформирайте я във радост (“една невинна топла топка перушина”), но даже ако това не стане любовта винаги идва . “Ти знаеш какво имам предвид./ Затова споделям само с теб.”

Нева Мичева