Животът на насекомите

Ако на тази сцена имаше свидетел, той вероятно щеше да се наведе над парапета с надеждата да види три осакатени тела долу. Вместо това обаче нямаше да забележи нищо друго освен осем малки локви, счупена кутия цигари „Приморские“ и пукнатини по асфалта. Но ако наблюдателят притежаваше нечовешки остър поглед, можеше би да различи три комара, летящи към скритото зад дърветата селце.

Наташа и Марина, Артур и Арнолд, Серьожа и Николай са просто руснаци – като нас самите - незабележими същества. Цял един свят от тях – с остри челюсти и твърди криле - прекарава времето си на морския бряг в Крим както може: напивайки се с водка и одеколон, пушейки марихуана, танцувайки или философствайки под лунната светлина; мечтаещи за Америка и блестящото капиталистическо бъдеще. В същото време те живеят живот на мравки: пърхат из въздуха, жилят и смучат кръв; търкалят топчици тор или умират под безмилостни стъпала или разкъсани от себеподобните си. Такъв е всъщност нашият живот.

„Животът на насекомите" (1993) представлява втория роман на Виктор Пелевин, считан от критиците за един от най-съществени в развитието му като автор. Определян като антиутопичен роман с постсоциалистически сюрреализъм, "пастиш" или "колаж", той е изпълнен със значимо философско съдържание, в което човешката природа попада в конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на живота.