Вечер в страната на спомените Т.2

Две горящи свещи и букет от рози...
... Синият дим трепти от нашия дъх,
сенките по стените в странни пози
повтарят ритъм, в който се въртим...

Навън бушува буря, клоните на стария бряст
удрят по прозорците с неумолима сила.
Смятам, че „старата” позната енергия
явно е събудила давнашна страст...

Старият будилник бавно затраква,
подгонвайки времето да го настигне -
внезапна мълния преминава през нощта
и ни осветява с небесен огън за миг...

Ураганът приближава, моментът е близо
да ни хвърли на безимен връх...
Тътенът му звучи в яростно кресчендо,
резонирайки с ускорения ни дъх,

защото въздухът на върха не достига
и дишането става трудно там горе,
а ветровете клатят свещите - те трептят,
но пламъкът им се разгаря изненадващо…

Из книгата.