Животът на философите

За личността на Диоген Лаерций практически няма налична информация. Дори произходът на името Лаерций остава неясен, макар някои източници да го свързват с град Лаерта в Мала Азия, споменат от Стефан Византийски. Вероятно неговото произведение „За живота и ученията на философите" е написано към края на III век след Христа. Преди него той публикувал сборник с епиграми по повод смъртта на известни личности, наречен „Pammetros“, заради разнообразната метрика.

Ясно е, че „Животът на философите“ представлява компилация. В него се наблюдава интересна и уникална система за класификация на философите и техните школи според произхода им една от друга. Според Диоген Лаерций всички философски учения спадат само към две основни традиции - йонийската и италийската. За основатели на първата той посочва Талес и Анаксимандър, а завършекът ѝ вижда в Академията и Стоата. Италианската школа пък била основана от Питагор и обхваща школите на Демокрит и Епикур. Вероятно Диоген Лаерций не е чел много от цитираните произведения лично; по-скоро ги използвал чрез трети или четвърти източник. Ясно обаче е, че авторът разполагал с богат анекдотичен материал от онова време.

По-съществени автентични данни той включва предимно в десетата книга (за Епикур). Забелязва се предпочитанието му към анекдоти и способността му успешно да откроява характерните черти както на отделните философи, така и на целите школи — именно това придава значителна литературна стойност на творението му. Най-вероятно то не е завършено напълно, като често връзката между частите изглежда прекъсната. Ценното в избора от съчинението му е възможността читателят да погледне през очите си върху философската традиция от толкова далечното минало.