Залезът на Запада Т.2

Шпенглер възприема и разбира света преди всичко като история, което счита за съвременен подход към него. Според него, единствено такова отношение е в състояние да осигури бъдещето. За нашата епоха е характерна динамиката, а само разбирането на света през призмата на историята носи тази динамика. В контекста на природата светът остава статичен. Шпенглер поставя природа и история в опозиция като два различни начина за познание на действителността: природата се свързва с пространството, докато историята - с времето. Когато разглеждаме света чрез причинност, той ни се явява като природа; когато го анализираме от гледна точка на съдбата – тогава виждаме историческия аспект. Шпенглер подчертава, че историята представлява съдба и това твърдение има своите основания: съдбата не може да бъде обяснена чрез причинно-следствени връзки. Единствено перспективата на съдбата позволява дълбочинно разбиране на конкретните ситуации. Той правилно отбелязва, че античният човек не е бил запознат с понятието за история – гърците са виждали света по-скоро като статична структура; те са го интерпретирали в термини на природа и космос вместо в историческите категории.
Н. Бердяев, "Предсмъртните мисли на Фауст"