Жената и мъжете, които бях

"Книгата на Димана Йорданова обещава да бъде успешна, но същевременно поставя труден въпрос. Успехът ще възвърне усещането, че в поезията не е достатъчно само иронията или самоиронията; там трябва да присъства и съдба. Въпросът е: накъде ще отиде душата след като получи толкова много аплодисменти? И в двата случая книгата заслужава внимание до последната страница, дори с дълбокото си послание.“

Александър Секулов

„Стихотворенията на Димана се преливат подобно на лунна светлина през телефонните кабели, носейки със себе си шепота на разговорите. Чувствам се като наблюдател сред споделените мигове и не мога да устоявам на привлекателността на думите.“

Проф. Христофор Караджов

„След прочитането на тези стихове заспах старец и се пробудих бебе. Бях откъснат от времето и света около мен, фибрите ми бяха разместени, а меридианите ми – изкривени. Моментално загубих фокуса върху собственото си отражение; стенанията ми сякаш бяха издълбани в пространството. Но ги усетих едновременно като стриптийз на сълза и мелодия от вечеряващи птици. Приемах ги без никаква съпротива, с пълното осъзнаване, че нямам желание да ги отделям от себе си.“

Елин Рахнев

„Две думи: Димана Йорданова. Само две думи обединени в една: ПОЕЗИЯ. Това е всичко.“

Тома Марков