Безмайчинство

В романа "Безмайчинство" болката, която героят изпитва, се трансформира в силно обвинение и копнеж по майка си. Той е израз на самотата и стремежа към любов. В Германия произведението стана значимо събитие, а авторът получи наградата „Ингеборг Бахман” през 2010 г.

Историята започва с пътуване през снежни пейзажи. Когато момчето е едва две години, то бива оставено от майка си; баща му вече не е в живота им. Майката заключила двете деца – него и по-малката сестричка – в дома им преди да замине на Запад. След построяването на Берлинската стена през 1961 г., тя завинаги се отделя от своето минало. Момчето опитвало два пъти да бъде осиновено безуспешно, но при третия опит успява да се адаптира. На 18 години научава за съществуването на сестра си, а когато навършва 50 след падането на Стената, най-накрая среща майка си след три години мъчителни размисли относно тази среща.

Романът на Петер Ваверцинек не следва стандартна хронология; читателят потапя в спомените и образите от детството на един нестабилен индивид. Изказването варира – преминавайки от реалистично повествование до мечтани картини, от лирична поезия до яростни упреци. Сред тези стилове присъстват и проницателни описания за насилие и злоупотреби с деца.

Критиката нарича тази "ужасно немска история", тъй като разказва за живота в дом за деца по време на тоталитарния режим; включени са почти реализираното бягство зад граница докато главният герой служи във войската, провинциалната застойност през 60-те години в ГДР и младежките усилия за освобождение чрез рок музика, джинси и първи романтични увлечения.