Ако някога успееш. Стихове

Убеден съм, че някои хора ще определи тези стихотворения като прекалено сантиментални. В контекста на утвърдените или претендиращи за канон шаблони в съвременната поезия, тези стихове действително изглеждат уязвими и беззащитни.

Но има и такива, които ще открият в тях най-същностното – духа на всичко онова, което наричаме поезия. Тя е смелостта да се изправиш пред себе си, наслаждаването от свободата да изпитваш тъга и уважението към лириката като начин за възприемане на света.

Много от творбите на Борис Жогов напомнят песни, изпълнявани от бард, който танцува край границите на сантимента с уникален хипнотичен стил.

Пожелавам успех и на този вид изящна словесност, чиито мелодични рими и тъжни настроения носталгично ни връщат към символизма. И само среднощното уиски в тях напомня за истинността – не става дума за настоящето; все още сме такива – винаги извън мястото си, объркани и без дом...

Бойко Ламбовски