Живот без край

Нека да бъдем ясни – не изпитвам омраза към смъртта като концепция; аз мразя своята собствена смърт. Докато много хора приемат неизбежността ѝ, това е техен личен проблем. Аз нямам никакво желание да умирам и ще добавя, че смъртта няма да ме застигне. Тук разказвам за действията си, които предприех, за да избегна безсмислената смърт, както направиха мнозина преди мен. Не бих допуснал просто така да умра.

Фредерик Бегбеде също реагира на тази ситуация. С навършването на 50 години той преминава през кризата на средната възраст; много от приятелите му са напуснали този свят твърде рано и най-вече – дал е обещание на малката си дъщеричка никога да не умира. В този почти автобиографичен роман известният френски писател с ирония и самоирония споделя своите опити (дали истински или фикционални?) в стремежа си към безсмъртие, изразява надежда и страх относно трансхуманизма и "надграждането" на човешкото същество, а също така показва любов и нежност към семейството си. Той представя списък с причините защо желае живот: например „25. Мрънкането на котка пред горящ огън в камината“ и „26. Мрънкане на огъня в камината пред мрънкаща котка (по-рядко)“. Споделяйки виждането на Уди Алън, че докато човек е смъртен, никога няма да бъде спокоен, Бегбеде започва пътешествие от лаборатория до лаборатория и от един професор до друг с единствената цел - да стане постчовек.