Ортодоксия. Лична философия

Издателство „Омофор“ предлага предпразнична изненада на почитателите на Г. К. Честъртън с ново издание на неговия известен сборник от християнски есета „Ортодоксия“.

„Цялото християнство е съсредоточено върху човека, който стои на кръстопътя. Безсмислените философии говорят за епохи, еволюции и развитие… По кой път ще тръгне човекът – по единия или по другия? Това е въпрос, който заслужава размисъл...“, казва Г. К. Честъртън.

Гилбърт Кийт Честъртън написва „Ортодоксия“ през 1905 г., преди да навлезе в зряла възраст и само след обръщането си към вярата. Този период съвпада с прехода между две столетия, когато авторът носи детското си усещане за рай и радостта от живота, дори сред атмосферата на безнадеждност, вдъхновена от имената Суинбърн и Оскар Уайлд. Важно е да се отбележи, че формално той приема католицизма едва през 1920 г., но не мисля, че това има особено значение: „Ортодоксия“ служи като свидетелство за вярата; тя показва как правата вяра може да бъде всичко друго освен извратена или неправилна. Подзаглавието "лична философия" подсказва именно личната природа на вярата; дали тя ще стане философска концепция зависи единствено от жанра и литературното умение.

Няма как да оспорим таланта на Честъртън – „Ортодоксия“, описана като "една от най-радостните книги нашето време" (по Н. Трауберг), не остава единствена сред религиозните му творби; той също така пише проницателни текстове за свети Франциск Асизки и високо ценени есета за свети Тома Аквински сред томистите днес. Заедно с „Ортодоксия“ можем да споменем само още една работа - "Вечният човек" (1925) – която вероятно представлява една от най-силните защити на християнството през модерността.

Две основни чувства изплуват при четене на „Ортодоксия“. Първо, удивление пред резултатите от приложението на английския здрав разум към сакралната сфера: оказва се, че проблематичното не е самото християнство ами съвременният човек, който интерпретира него чрез призма доктринарни идеи или институции. Всичко изглежда толкова просто според Честъртън - стига просто да оставим зад себе си културната сложност! Второ впечатление будят внушаваните чувствителности у читателя: чудо , радост и сериозна безметежност - аз бих нарекъл това "чувствителност към живота".

Основното послание във “Ортодоксия” би могло да се обобщи така: “Християнството като същина живот”. На деня около смъртта му Ватиканът изпраща телеграма до него с титлата “защитник на вярата”, което определение можем спокойно да допълним до "защитник", "проповедник" и "интерпретатор" на вярването.

Преди години първоначалното българско издание ("Славика", 1994) стана рядкост сред библиографските произведения и бе добре прието от всички христянски общности – доказвайки убедително как Г.К.Честертън представя правата вяра както трябва . Надявам се второто преработено издание под егидата издателство «ОМофор» да получи още по-добро приемане."