Черно-бял роман

„Както е известно, сивото бе доминиращият цвят на Източния блок. То беше устойчиво и неопределено, подходящо както за прибори за хранене, така и за бетонни конструкции, цели улици и обширни площади. Тази характеристика придаваше на цвета дори в малки количества нещо монументално по своему.“

Млада жена се отправя към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, митичен град в Урал, който е проектиран на чертожната маса и построен между два континента. В някогашната забранена зона се намира най-голямата металургична фабрика в света – гордостта на Сталин. Героинята посещава баща си, електроинженер работещ по нов промишлен проект, като преминава през своеобразно изпитание на монотонността; Русия пред нея излиза не само като емоционално предизвикателство, но и метафизично.

Антон Вермут вече не е същият човек; дъщеря му бързо го усеща. На работното място царува парализиращо бездействие – изолацията сред малката група германски специалисти, еднообразието и мълчаливия гигантизъм на снежния пейзаж пораждат постоянно чувство за нереалност и безсилие, което завладява мислите им. В общата сивота цветовете избледняват заедно с формите си. Стари рани отново се отварят – миналото не може да намери покой в този град-герой от Втората световна война, където са произведени стоманата за всеки втори танк и всеки трети снаряд изпратен срещу Вермахта. Всеки член от немската група има кармична връзка с Русия под различна форма; всеки опитва да устои на руския бяс и да запази психическата си и физическа цялост - не всички успяват.

Романът „Черно-белият“ написан от Марион Пошман остава верен до последната страница на заложената двойнственост в заглавието си; той акцентира върху контрастните двойки Германия–Русия, човек–природа, одушевено–неодушевено, реалност–фантазия , вътрешно–външно , свое-чуждо и техните междинни зони."