Планката и Болтът. Катерачни истории

Когато Ели публикува „Клемата и френда“, епохата на „героичните“ катерачи все още беше в разцвета си, а използването на болтове се смяташе за признак на слабост. Времето мина и след десет години болтът започна да бъде разглеждан почти като критерий за това дали един алпийски маршрут е „съвременен“ и „предизвикателен“. Затова не ме изненада заглавието на новото є произведение - „Планката и болтът“.

В текста има явна доза ирония, тъй като между двете книги (и различните етапи) съществува връзка; Клавис вече е напреднал в развитието си и променил начина си на мислене. Най-хубавото обаче е, че той запазва автентичността си и осъзнава важността на базовата сила и мускулната издръжливост, които отличават катеренето от други физически активности. С времето са се появили нови фигури в света на катеренето.

Ели умело използва разнообразния сленг свързан с катерене, внимателно подбирайки "мъдрости" от този спорт. Всеки читател може да открие нещо познато или близко до себе си сред написаното. Тя предлага много точни и забавни дефиниции; например: думата “Обери” не просто обозначава действие, а представлява истински крик или воля за незабавно изпълнение.“ Или пък комичното описание за термина “Фън клайминг”: по-сериозният подход би бил: "Някои алпинисти оставят следа в историята с постигнатите височини вместо с диетите си."

През цялото време в книгата прозира идеята: “В катеренето чудеса не стават.” Какво тогава ни кара да практикуваме този спорт 30-40 години или дори до края на живота ни?

Точно тази въпросителност изглежда успява Ели да предаде чрез своите редове в новия текст. И именно затова заслужава усилията ни да отделим няколко часа тренировки, за да я прочетем!