Небесните пасбища

„Небесните пасбища“ (1932) е една от ранните творби на Стайнбек, в която ясно се проявяват темите и характерният стил, които по-късно ще бъдат развити в неговите шедьоври. През 2010 година произведението оживява на сцената под режисурата на художествения ръководител на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.

Мнозина критици описват тази уникална колекция от житейски истории като „роман в разкази“, който представя живота на фермери, установили се във плодородната земя между Салинас и Монтерей. С дълбочинно разбиране, съчувствие и добродушен хумор Стайнбек рисува портрет на патриархална общност от хора с простодушие и искреност – здравомислещи мъдреци, странни индивиди и неудачници; всеки носещ своя товар по трудния път на живота - изпълнен с мечти и разрушени надежди, радости и тъга, успехи и провали, ежедневни случки и драматични моменти. Постепенно изниква един разнообразен свят от преплетени съдби, родил се в прегръдките на благодатна долина. Преди повече от век испански ефрейтор я нарекъл Лас пастурас дел сиело след преследване на индианци - вдъхновен от красотата й.