Мелодия в залеза. Стихотворения

"Това е карта на българската душа, изгорена от изгубените надежди и възродена в пролетните пъпки на пробуждането. Тя упорито преминава през трудностите на дните, за да засее отново любовта и състраданието в границите на тази кръстопътна земя, която освен хляб, погребални песни, страдания и надежди, ражда и дълбокото поетично небе. То е насочено към крилата на вечната младост, обичта и синовното преклонение - всичко това наричаме Поезия."
Иван Есенски

„В творчеството на Димитър Горсов откривам неща, които напълно са се загубили в съвременния живот. Първо - верността. Вярност към корените си, земята и почвата; вярност към ливадите и нивите, дърветата и реките – вярност към онова истинско и безвременно ТУК. Изглежда този поет е последният глас ми казва: Искам да запазя всичко това; ако не може иначе – поне чрез моите стихове широки като прегръдка. Защото равнината ми е широка както небето; всичко до което стигат очите или сърцето ми носи техния знак.

Пейзажът тук различава от познатото ни – той е широкобедрен с всички цветове на природата; предлага цялата красота от полета, небеса, слънчеви дни след дъждове... Всички мигове минават покрай нас заедно с рекици птици или животни... Това всекидневие ние градските хора сме оставили зад себе си забравено. Поетът не просто наблюдава този пейзаж – той принадлежи тук; брат е със земята и растящата нива. Намира се при корените на природното явление and го предава в своята книга посредством дълбокия си невидим поглед… Любовта присъства във всеки аспект от живота сред природата – тя няма нищо дребно или обикновено у себе си , а напротив- представлява есента извлечена от треви които достигат висотата благодарение топлината идваща под тях."
Рада Александрова

"В „Свят без изход“ можем да видим калейдоскопичното търсене на поета , което определя мащабното звучене в неговите стихотворения . Горсов преживява борба не само върху житейското знание но също така притиснат между нуждата за дълбинно търсене ; стихотворението му съдържа сложна метафора , представена неподправено а вместо сладникаво чувстваме как един артист минал през огньовете унищожителни чувства :

Там продължаваш без хляб завивки сред мъглaтa там злодеи вземат живота за себе си колят добитък върху моето сърце…"
Мехмед Мереджан