Факийско предание. Сбирки от народния живот
Информация за книгата
| Издателство: | Изток-Запад |
| Брой страници: | 440 |
| Година на издаване: | 2018 |
| Дата на издаване: | 2018-03-16 |
| ISBN: | 9786190102038 |
| SKU: | 08788690006 |
| Размери: | 14x21 |
| Тегло: | 666 грама |
| Корици: | ТВЪРДИ |
| Цена: | 12.78 € |
Балчо Нейков е част от първото поколение българи, които в новосъздадената Свободна България започват да анализират близкото минало - времето на Иван Вазов и Захари Стоянов. Той притежава уникален исторически усет и проявява интерес към важни събития и личности, които трябва да бъдат изследвани, запомнени и предадени на бъдещите поколения. В своите записки Нейков предоставя ценни сведения за ранния живот на Стефан Караджа, както и за съдбата на българските емигранти в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Освен това той описва участта на българите по време на руско-турските войни, разказва за преселническите движения, въстанието водено от Александър Ипсиланти и революцията от 1848 г., като споделя истории за героите й. Информацията му относно село Факия, Странджа планина и местните жители е особено подробна; сред записките се срещат легенди от района.
Записките на Балчо Нейков представляват автентичен български източник, който показва как ние самите сме възприемали историографските събития в онези времена - период изпълнен с трудности но също така със смелост и упоритост.
Балчо Нейков Дяков е роден на 18 май 1838 г. в севернодобруджанското село Ак Бунар (сега част от Румъния). През 1841 г. семейството му се премества в селото Потур. На местния празник през 1847 г., той среща Стефан Тодоров Димов - известният Караджа, който посещава свои роднини там. Между тях се установява приятелство до заминаването на семейството му за Тулча през 1854 г., а последната им среща е през ноември 1864 г. в Браила.
Нейков не играе активна роля във революционното движение; прехраната си осигурява чрез учителстване, търговия земеделие или скотовъдство. Живее последователно в Меджидие (1867-1874), Бабадаг (1874-1876) , а след това се установява трайно в Тулча след 1876 година. За кратко управлява митницата там между войните през 1877-78 година . Около около1883 година решава да се завърне обратно у дома - откриваме негови стъпки във Варна , Провадия , Шумен , Арбанаси , Сливен , Пловдив .
Смъртта му през1917 година край Илиенския манастир буди мъка сред хората: една жена споделя с писателя Петко Росен как го намират безжизнен един ден само няколко комшийки успяват да организират погребението му.
След смъртта на Стефан Караджа Балчо научава новината докато живее все още Меджидие . Неизмерима болка го обхваща ; тогава взема решение да напише своите спомени свързани с него - поставя си задача която става основополагаеща цел според живота му .
"Факийско предание. Сбирки от народния живот" е книга от Балчо Нейков, издадена от издателство Изток-Запад през 2018 година. Книгата има 440 страници и е с ТВЪРДИ корици.