Стоянка Мутафова - смях и сълзи (второ издание)

Все още играя! Въпреки че едвам се придвижвам по сцената. Често си казвам, че вече е време да спра. Някога беше различно… С всяко представление усещам как ставам все по-слаб и остарявам, но продължавам да играя. Измислям нови неща за ролята си. А залата е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три-четири пъти, дори млади зрители идват. Понякога ми става неудобно след представлението, когато идват при мен и целуват ръцете ми. Наистина не ми харесва това; ако щеш вярвай, никак не ме радва. И аплодисментите също не са ми любими – те викат и пляскат, а аз малко се отдръпвам назад. Но снощи беше истинска буря! Разбира се, приятно е да знаеш, че хората те ценят. Най-много обаче се радвам на комплименти от някого, когото уважавам истински. Все още изпитвам вълнение като си спомня срещата с Марк Захаров – излизах от МХАТ и насреща видях един красив мъж: строен и елегантен.

- Вие ли играхте Анну Андреевну?

- Да.

Той наклони глава към мен и целуна ръката ми с възхищение.

- А вие кой сте?

- Аз съм Марк Захаров.

Започнахме да си целуваме ръцете взаимно и двама ни се кланяхме един на друг! Ееее, този момент никога няма да забравя – защото такъв жест от страна на Марк Захаров означава много!
Стоянка Мутафова