Стоянка Мутафова: Смях и сълзи

Все още играя, макар че се чувствам изтощена на сцената. Често си казвам, че е време да сложа край. Преди беше различно! С всяко представление усещам как физически отслабвам и остарявам, но продължавам да играя... Измислям нови детайли за ролята си. И залата винаги е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три-четири пъти, дори млади зрители идват. Понякога ми става малко неловко, когато след спектакъла идват при мен и целуват ръцете ми. Наистина не ми е приятно; ако щеш вярвай, това не ме радва особено. Не обичам аплодисментите - хората ръкопляскат и викат, а аз леко се оттеглям назад. Вчерашната вечер обаче беше истинска буря от овации! Разбира се, хубаво е да знаеш, че те харесват, но най-много ме радва комплимент от човек с когото аз самата съм впечатлена. Все още треперя при спомена за срещата с Марк Захаров – излизах от МХАТ и пред мен стоеше един красив мъж: строен и стилен.

- Играхте ли Анну Андреевну?

- Да.

Той наклони глава към мен, целуна ръката ми и ме погледна с възхищение.

- А вие кой сте?

- Марк Захаров.

Започнахме да си целуваме ръцете взаимно и двамата се кланяхме един на друг! Това ще остане завинаги в паметта ми – такъв комплимент няма всеки ден; самият Марк Захаров ти прави поклон!
Стоянка Мутафова