Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски (ново издание)

Неда Антонова е написала над двайсет романа, повечето от които са вдъхновени от важни моменти в българската история. Особено внимание привлича трилогията „Възкресените“, която включва заглавия като „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“ и „Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица“. Освен това, романът ѝ „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“ също получава признание. Нейните произведения са преведени на френски, руски, чешки и полски език, а тя е единствената жена, носителка на наградата за литература „Златен меч“. В момента живее и работи в Търговище.

Той ме прегърна с такава сила, сякаш желаеше да ме направи част от себе си. Косата му ухаеше на йод и целувките му бяха кратки и твърди, напомнящи печатно докосване — оставящо белег върху мен. Чрез решетката проблесна слабото зимно слънце; той изглеждаше все едно го вижда за първи път — радостно посочи към него.
– Виж... дори слънцето...
Рязко ме откъсна от себе си и ме придърпа до него — стояхме рамо до рамо като пред съд или олтар… Очите му излъчваха божествена светлина, каквато само при изображенията на Исус съм виждала. Запя силно и ясно както в катедрала:
– Венчается рабиня Божия Евгения рабу Божему Василу... венчается раб Божий Васил рабине Божей Евгении... во имя Отца и Сина, и Святого духа... Амин…
На ръба между живота и смъртта имаше миг, в който можех да остана заключена завинаги.
– Защо, Василе...
– За да сме заедно Горе, Евгения...
Отново се притиснахме един към друг с общ дъх і пулс… невинни като новородени… Той прегръщаше живота , а аз прегръщах смъртта.