Маймунската кожа

През прозореца тя наблюдаваше залеза, а зад стъклото се натрупваше розовата пустота на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, покани го да налее, както винаги досега. Пустотата отвън и скочът имаха еднакъв цвят.

Петър Манев не обича хората, но тъй като притежава великодушие, мрази също така и себе си. Неговата религия е свързана с желанието за различен начин на живот и когато трябва да намери смисъл в маймунската кожа, пъзелът на живота му започва да се нарежда. Геологът поема към африканските джунгли не като човек, а като горила. Постепенно забравя своето истинско аз и само от време на време сънува бившите си любовници.

Как ще продължи този спектакъл с фантастични предположения - разберете в абстрактната повест на Борис Априлов.