Български старопечатни издания 1806-1878. Изследване на колекцията на Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".

В духовния контекст на XIX век, отбелязан от издаването през 1806 г. на първата печатна книга на новобългарски език - „Кириакодромион сиреч Неделник“ от епископ Софроний Врачански, до Освобождението през 1878 г., се оформя българската старопечатна книжнина, която представлява нашето национално книжовно наследство. Въпреки многото усилия за описание, систематизиране и проучване на този уникален библиографски комплекс, все още не разполагаме с пълноценен обзор на издадената българска старопечатна литература.

Една от оставащите нерешени задачи в историческата библиология е да се изследват отделните колекции в страната, които съхраняват образци от стари книжовни паметници и да бъдат описани като ценни раритети. Проучването и анализът на тези колекции - поне тези, достъпни за обществеността - както и важните лични притежания ще позволят извършването на задълбочено проучване върху възрожденската литература и събиране на по-подробна информация относно нейния обхват, количество допечатки, последователност на изданията и други аспекти.