Бележник на писателя

Константин Петканов е безспорно един от най-влиятелните български автори в периода между двете световни войни и е известен като най-продуктивния. Роден през 1891 година в заможното село Каваклия, разположено в Одринска Тракия и произхождащ от свещеническо семейство, той многократно се завръща към своите корени и местна идентичност чрез разнообразие от романи, сборници с разкази, мемоари, очерци и исторически изследвания. Семеен роднински връзки го свързват с борбите за национално освобождение на Македония и Одринско (например странджанският войвода Яни Попов е мъж на едната му сестра), а самият той участва активно във войните за обединение на България, получава ранявания и награди за храброст. През целия си живот писателят запазва идеалистичния си поглед върху живота на българина. Въпреки това неговото творчество не представлява само поглед назад; много от произведенията му са посветени на драматичните събития, които България преживява през първата половина на ХХ век. В тях той защитава цялостен християнски мироглед както в личен план, така и в контекста на обществото.

Книгата "Бележник на писателя" покрива последните петнадесет години от живота му (Петканов почива през февруари 1952 г.). Този труд служи като свидетелство за прекъснатото творческо вдъхновение по време именно на най-силните години у автора под влияние на идеологическите репресии. Публикуваният документ предоставя информация относно незавършените литературни проекти и богатството от идеи в творчеството му, показвайки философските основи зад художественото мислене на Константин Петканов.

В бележника си авторът споделя: "Не съм записвал хронологично случки или събития; вместо това отбелязах моменти от моята мисъл – пробудена благодарение ударите на моето сърце. Миналото, настоящето и бъдещето толкова се преплитаха помежду си в тези мигове, че нямаше смисъл да ги разграничавам. Докато аз живея – минали сме живели преди мен - значи всичко вътре в мен продължава да живее."
Константин Петканов