Нас, които ни няма

„Нас, които ни няма“ представлява израз на обич към цялото едно поколение. То е посветено на любимия град, писането и литературата, културните символи и музиката от 90-те години. Също така засяга теми като астрономията и фантастиката. Това е дълбоко личен автофикционален роман, разказан през погледа на момчето и момичето, които всички ние сме били в определени моменти от живота си. История за самотността и начините за спасение, пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси; също така разглежда приятелствата и предателствата, родителските отсъствия и силата на наследствеността. Всичко това се вписва в крехкия абсолют на любовта.

„Изключително добър стил с прекрасно изградени изречения, ритъм и образност; сцените са описани майсторски. Конструкцията с две огледални части и финалът представляват блестящи авторски решения.“ (Яна Букова)

„Романът притежава рядка интелигентност и оригиналност. Няма аналог сред българската литература и запълва важна ниша с огромен потенциал. В него личат както ерудицията, така и дълбокият интуитивен подход на Антония Апостолова да представя света като ярко естетическо преживяване.“ (Ваня Майсторска)